Постинг
01.07.2007 19:58 -
happy, happy.(:
/yawn
Денят все още е слънчев и прекрасен. А след краткия миг на меланхолия, аз отново съм в обикновеното си слънчево настроение. (:
Разбира се, отвреме-навреме на хоризонта се мярка по някое облаче, но как без него бихме могли да оценим истинската стойност на стоплящата слънчева красота ? (:
Обичам лятото. По природа съм ужасно зиморничава, затова топлите слънчеви лъчи искрено ме радват. Облегнала съм се на прозореца и тихо наблюдавам дърветата в парка. Единствено викът на един заблуден гларус нарушава спокойствието на картината.
Обичам дървета. Всякакви. Обичам парковете с много дървета. И цветя обичам. Но дървета повече. Едно от най-любимите ми занимания е да чета някоя хубава книга, облегната на ствола на някое дърво в парка. Неописуемо.
В редките мигове като този, когато всичко е напълно нормално и обикновено, но ти си неописуемо щастлив, без някаква видима причина. Когато радостта струи от теб и заразява с неописуемия си чар всички наоколо. Точно тогава усещам, че живея.
Тези мигове ми навяват усещането за дете. Да, точно така. Чувствам се като дете. Малко, безгрижно и леко. Дете с червено балонче в ръка. С нестихваща по детски усмивка. (:
Но какво всъщност е щастието ? Нима нещо голямо би могло да ни направи щастливи ? Не мисля. Тогава, значи, щастието е онази малка прашинка от обикновения ти ден, която си видял вълшебна. Повярвал си й, пуснал си я в джоба си и си й позволил да направи деня ти вълшебен. За нещастие, мигът на истинско щастие е толкова голям, колкото е и прашинката в джоба ти. Докато успееш да кажеш, че си наистина щастлив, тя вече е отлетяла, за да подари и на някой друг един вълшебен миг.
Докато ти се впускаш с бясна скорост в забързаното ежедневие, в търсене на нова прашинка. (:
Пожелавам на всички един прекрасен миг и успешна следваща седмица. (:
Денят все още е слънчев и прекрасен. А след краткия миг на меланхолия, аз отново съм в обикновеното си слънчево настроение. (:
Разбира се, отвреме-навреме на хоризонта се мярка по някое облаче, но как без него бихме могли да оценим истинската стойност на стоплящата слънчева красота ? (:
Обичам лятото. По природа съм ужасно зиморничава, затова топлите слънчеви лъчи искрено ме радват. Облегнала съм се на прозореца и тихо наблюдавам дърветата в парка. Единствено викът на един заблуден гларус нарушава спокойствието на картината.
Обичам дървета. Всякакви. Обичам парковете с много дървета. И цветя обичам. Но дървета повече. Едно от най-любимите ми занимания е да чета някоя хубава книга, облегната на ствола на някое дърво в парка. Неописуемо.
В редките мигове като този, когато всичко е напълно нормално и обикновено, но ти си неописуемо щастлив, без някаква видима причина. Когато радостта струи от теб и заразява с неописуемия си чар всички наоколо. Точно тогава усещам, че живея.
Тези мигове ми навяват усещането за дете. Да, точно така. Чувствам се като дете. Малко, безгрижно и леко. Дете с червено балонче в ръка. С нестихваща по детски усмивка. (:
Но какво всъщност е щастието ? Нима нещо голямо би могло да ни направи щастливи ? Не мисля. Тогава, значи, щастието е онази малка прашинка от обикновения ти ден, която си видял вълшебна. Повярвал си й, пуснал си я в джоба си и си й позволил да направи деня ти вълшебен. За нещастие, мигът на истинско щастие е толкова голям, колкото е и прашинката в джоба ти. Докато успееш да кажеш, че си наистина щастлив, тя вече е отлетяла, за да подари и на някой друг един вълшебен миг.
Докато ти се впускаш с бясна скорост в забързаното ежедневие, в търсене на нова прашинка. (:
Пожелавам на всички един прекрасен миг и успешна следваща седмица. (:
Търсене
За този блог
Гласове: 70
Архив
