Взех си изпитите – благодаря, че попита..

Чувствам се отвратително. Използвано и изоставено. Mercies.

Думите ми отново бяха изтълкувани погрешно.

Получи грешни отговори на неправилни въпроси.

Претендираш за истината ? Е, обичам те.

Бях ли ти от полза ? Вероятно.. Сега съм сигурна, че ще охладнееш още повече към мен. Веднъж завинаги отне шансът на нещата да бъдат същите, както преди. И никой не ме пита как това развитие на нещата изобщо не ми е симпатично.

Обясни ми защо правиш нещата толкова сложни.Обясни ми защо, по дяволите, сам задаваш въпроси, целящи консервативното ти отношение към мен. Също така искам да ми разясниш защо, по дяволите, винаги се чувствам виновна, когато разговарям с теб .

Безнадеждно е да искам отговор. Та ние дори не можем да говорим наживо. Нима не е така ?

Прекалено дълго търсих отговорите в теб. В поведението ти. В мимиките. В мислите. Мечтите. Жестовете ти. Анализирах, мислих, мечтаех. Уви, това все още е реалният свят.

Чувствам се като Алиса в страната на чудесата. Отново попаднах в стая на криви огледала и изкривена перспектива. Тъкмо когато мислиш, че си намерил решението, че си открил отговорът на загадката, перспективата се променя. Не остава и помен от начина, по който е била преди. Изкривява се до степента на пълния си хаос, и преди да се усетиш си вече в центъра на нови, по-големи проблеми и нови, по-объркани загадки. И дори не ти позволява да си достатъчно уморен, за да не ти пука. Следва временно затишие. Затишие преди поредното корабокрушение. И всичко се повтаря отново и отново.Until you desperately freak out.  

Казаха ми, че любовта била нещо хубаво. Карала те да летиш. Да вярваш. Да мечтаеш. Да се чувстваш обичан. Давала ти сили да продължиш напред. Излъгаха ме. Аз не я видях. Видях я в противоположната й светлина. In fact, нерви, неудобрение, студенина, отблъскване, безчувственост и така нататък, до безкрай. Да ви имам романтиката... И защо ? Защото исках поне веднъж нещата в живота ми да се развият правилно, по най-добрия възможен начин. Върнете ми живота, емоциите и усещанията отпреди. Искам си перфектните мигове. Искам си красивите залези. Искам си топлината на чувствата. Искам си всички неподарени цветя и несподелени емоции. Обратно. Искам нещата такива, каквито трябваше да бъдат.

Но не мога да ги получа. За мен всичко свърши. Беше свършило още преди да започне.

Вие обаче, все още имате шанс. Не го изпускайте, моля ви.

"Казаха ми, че любовта била нещо хубаво. Карала те да летиш. Да вярваш. Да мечтаеш. Да се чувстваш обичан. Давала ти сили да продължиш напред."

Не, не са те излъгали. Ни най-малко! Всичко това е вярно! Просто не са ти казали какво се случва, когато тя си отиде и те оставя да се чудиш какво по дяволите стана, че и този път не се получи? Не ги вини за това, че са ти го спестили...

ми нещо май ми подсказва, че е рано да се отказваш... за това сме млади - за да имаме цялото време на света, да трупаме опит, да не ни пука, че нешо свършва, защото започва друго:)

"Mercie" мерси ли трябва да е :) защото се пише 'merci' поздрави и усмивки :)

а ти случайно да не учиш френски ? :Р

иначе: http://www.thefreedictionary.com/mercies

френски уча. И мога с чисто сърце да ти кажа, че ми е слабо място тоя език, за това реагирам като опарена :) Вече грешката не е 'грешка' ;)