Това започна да става истински парад на парадийността..

Писнало ми е от хора, които сами не знаят какво искат и с цялата си наглост ми заявяват какво, видиш ли, те смятат, че би било най-добре за мен. На фона на собствената им нерешителност, как да определят живота си, опитът да променят моя, към, според тях, по-добър, изглежда меко казано абсурден, а ? И на всичкото отгоре, да си мислят, че ще си кажа мнението, ще реша вместо тях, защото те не са свикнали да мислят със собствената си глава и да поемат отговорността за собствените си решения ?.. не че се бъркам, ама мисленето отвреме-навреме не е навредило на никого..
Хайде, аз сама най-добре си зная какво е най-добре за мен, те и когато се оправят себе си, пак не държа да тръгнат да мислят за мен... дори ще съм им благодарна, ако никога не започнат да го правят.


...

лека полека тези хора намаляват:) накрая остават само един-двама... а за другите ще ти е мъчно:)

свободата на избор винаги е била от първостепенно значение за мен, но в случая не ставаше въпрос за това. ставаше въпрос за човек, когото наистина много обичаш (мисля, че сме говорили (:) и то не от вчера или днес, и когато този човек ти изтърси.."ами, знаеш ли, аз мисля, че без мен ще ти е по-добре".. на фона на всички усилия, които си положил, за да се получи, за всички потъпкани принципи, които водят след себе си още и още, това е жестоко. и все пак, обичам го, въпреки че понякога съм твърде наранена, за да си го призная.
някой някога трябва да ми обясни защо момчетата постъпват така. по възможност, скоро. (:

това не е някой да решава вместо теб, това е просто да те лишат не от правото а от самия избор:) а момчетата не ги слагай под общ знаменател, не познаваш всички:)